Един от нашите приятели дойде при мене и ми каза: Учителю, ти си казал на еди-кого си много неща, на мене нищо не си казал. – Какво особено искаш да ти кажа? Аз не зная, дали има човек на земята, който да е говорил толкова много, като мене. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си, защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбирането ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на земята съм най-разговорчивият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил. Щях да постъпя с вас, както постъпила една млада, красива мома с един момък, който й се обяснявал в любов по различни начини. Той ходел след нея, давал вид, че я обича, но тя не му обръщала внимание, правела се, че не го вижда. Той купувал цветя, пращал й, тя ги връщала назад. С това тя искала да му каже: Аз не приемам неща, взети без позволение. Ти купуваш откъснати цветя, без да се запиташ, как са взети. Той ù праща различни украшения, но тя и тях връща. Казва: Не приемам подаръци от мързеливи хора. Лесно се правят подаръци наготово. Такива неща и аз мога да си купя. Той се чуди, защо тя не му отговаря. Момата му казва: За какво да те обичам? За престъпленията, за мързела, или за лъжите ти? И вие се молите на Господа, искате Той непременно да ви отговори. За какво да ви отговори? Ако е за молитвите ви, аз съм слушал толкова глупави молитви, че се чудя на ума на хората. Някога се чудя на нахалството и на високото мнение на хората за себе си. Вие разполагате с голям капитал – вашият дух, душа, ум, сърце, тяло и след това се оплаквате, че нямате къде да подслоните главата си. Другите хора били по-щастливи от вас; те имали къщи, а вие нямате.
Питате: За нас ли се отнася това? – Ни най-малко не се отнася до вас. Преди всичко, вие не сте онази красива мома, след която тичат момците. Красивата мома представя възвишения свят, към който всички се стремят, искат да им обърне внимание. Вас мога да уподобя на младия момък, влюбен в красивата мома. Той не обикаля заради нея, но за себе си. Защо бедният обикаля богатия? – За парите му. Следователно, и вие дохождате да ме слушате, не за самия мене, но за знанието, което ви давам. Щом получите необходимото за вас знание, вие ще изхвръкнете оттук, както малките птички напущат гнездото си, като се научат да хвъркат. Аз не съм толкова глупав, да не ви разбирам. Не мислете, че ще ви дам всичко, каквото имам. Аз давам на другите само от изобилието си, т. е. това, което не може да се събере в мене. Повече от това не давам нито на йота. Като давате, и вие спазвайте същото правило. Мислите ли, че аз ще повярвам на онзи, който ми говори за своята голяма любов към мене? Къде ще туря неговата голяма любов? Аз нямам място за нея. Как трябва да постъпя, ако при мене дойдат три моми с подаръци? Първата ми донесе една риза от груб коноп; втората ми донесе също една риза, но памучна; третата ми донесе копринена риза. Как мислите, коя риза ще облека? Това, което е вярно за мене, вярно е и за вас. Как бихте постъпили вие, ако имате такива ризи? Конопената риза ще облечете в краен случай, когато нямате какво да облечете. Значи, остава да избирате между останалите две ризи – памучната и копринената. Може да облечете памучната, защото е практична, лесно се пере и може дълго време да се употребява. Обаче, копринената риза е най-скъпа и добре приляга на тялото. Всички предпочитате копринената риза. За конопената ще кажете: „Ела зло, че без тебе по-зло.“ Докато е в благоприятни условия, човек никога няма да облече конопена риза, да претрива тялото му.
Време и пространство
Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
