Разправяше един познат. Срещнал той едного, който му отправил особен поглед. Нещо Божествено имало в този поглед. Познатият ми беше толкова възхитен, не знаеше как да опише този поглед. Обаче той се запечатал в паметта му. – Много очи съм видял, но такива очи – никъде. Не мога да се освободя от техния поглед: живот има в тези очи. Аз зная каква мисъл ще се яви в ума ви. Ще кажете, че това е бил любовен поглед. – Не е така, вие разбирате криво. Той видял погледа на възвишената, Божествена красота, която разсейва всички мрачни мисли в човека. Той видял магическата сила на тези очи. Той видял великото, Божественото, тъй наречената мирова душа. Той казваше: „Разбрах, че само при тези условия животът има смисъл“. Това означава семето, попаднало на добра почва. Като израсло, то дало: едно – тридесет, друго – шестдесет, трето – сто зърна. Желая ви да посеете добро семе и на вашата нива. Прочетете следните глави и стихове: Псалом 71:5; Притчи 12:6; Послание към Ефесяните 5:7.
Сеятелят
Утринно Слово от Учителя, държано на 18 декември 1932 г., София, Изгрев.
Утринно Слово от Учителя, държано на 18 декември 1932 г., София, Изгрев.
