Оправи се първо ти! Това изисква новото учение. Под „ново учение“ разбирам онези условия, които ни обикалят: храната, водата, въздухът и светлината. Всичко, каквото намерите, вземете го първо вие. Аз бих ви препоръчал следното: Ако си търговец, първо ти се облечи с най-новите си дрехи и тогава иди да продаваш на хората. Ще им кажеш: „Вижте моите дрехи“. Ти ще напълниш джобовете си с пари и ще раздаваш. А вие говорите на хората, без да им дадете модел. Отиваш да проповядваш, но кесията ти е празна. Казваш: „Добър е Бог, Той ще даде. Той всичко може да направи“. Разправяха ми за един наш брат, отишъл в Америка, искал да проповядва новото учение. Той ми писа: „Където проповядвам, навсякъде казвам, че нашият Учител може да направи всичко“. Отговорих му: Ако вашият Учител може да направи всичко, защо като знаеше, че отиваш в Америка, не ти даде средства, да разполагаш с тях? Не е само да разправяш, че Учителят всичко може да направи. Не е важно какво може да направи Учителят, но ти трябваше да продаваш стоката си. Ти си отишъл да проповядваш, без да имаш стока. Но ще си научиш урока. Казвам му: Слушай, вземи малко пари и си купи една въдица и я хвърли в една голяма американска река. Оттам ще извадиш един скъпоценен камък. От този момент, твоите работи ще тръгнат напред. Той ме пита: „Откъде да намеря въдица? В коя река да я хвърля? Ще намеря ли скъпоценния камък?“ – Хвърли въдицата, ще уловиш един американски сом. В него ще намериш един голям скъпоценен камък, който ще продадеш за един милион долара. След това пусни сома във водата. Сега и на вас казвам: Купете си една въдица. Хвърлете я в една река и каквато риба хванете, извадете от нея скъпоценния камък. Може ли при това положение, да бъдете бедни? Продайте скъпоценния камък и като забогатеете, купете си всичко, от каквото се нуждаете. Сега виждам около себе си много търговци, които въртят търговия и продават много дребни работи. Помнете: Царството Божие не е в слабостта, но в силата. Като говоря така, аз не искам да стимулирам вашата алчност, но казвам: Праведният не може да бъде беден. Христос казва: „Син Человечески няма къде глава да подслони“. В този стих Христос вложил друг смисъл, а не както хората го разбират. Какво е положението на човек, който проповядва Божието Слово, а няма спокойствие – постоянно го подозират? Ако си в най-хубавия хотел и постоянно те безпокоят – мушкат те оттук-оттам, при това положение можеш ли да лежиш в леглото си? Казвате: „Всички трябва да бъдем богати“. – Прави сте. Сега трябва да изучавате науката на богатството, а после – науката на сиромашията. Тя е велика наука, не е още за вас. Вие искате да се представите пред мене, че сте големи сиромаси. Голямо нещо искате да бъдете. Колкото сиромаси съм срещал, всички приличат на Сократовия ученик, който искал да се представи пред своя учител за много скромен. Той се явил пред него с най-скъсаните си дрехи. Сократ му казал: „Не си толкова скромен, какъвто искаш да се представиш“. Носиш скъсани дрехи и искаш да обърнеш с това вниманието на хората. Ти имаш голямо мнение за себе си. Бих искал да бъдеш облечен с дрехите на сиромашията. – Аз бих желал някой от вас да ми държи лекция върху една от великите науки на земята – сиромашията. Няма по-хубава наука от сиромашията. – Кога? – Когато си завършил науката за богатството. Ако не си завършил науката за богатството, няма по-лоша наука от сиромашията. То е все едно, без да си свършил отделенията, да влезеш в университета да изучаваш висша математика. Богатството е наука за отделенията, а сиромашията – наука за университета. Някой яде три пъти на ден, а минава за сиромах. Сега аз искам да си съставите ясно понятие за сиромашията и богатството. Те крият в себе си велики възможности. Ако роптаете против сиромашията, това е неразбиране. Тогава аз съм съгласен с вас. Желателно е да разбирате и богатството, и сиромашията. За неразбраното богатство и за неразбраната сиромашия аз нямам думата. За тях аз съм готов да слушам лекции от вас. Готов съм да бъде ваш ученик; ще ви слушам с всичкото си смирение. Ще ми бъде драго да слушам от вас тази лекция. Все ще придобия нещо. Ще ме научите, какво е неразбраното богатство и неразбраната сиромашия. Казваш: „Само сиромах да не бъда!“ – Аз никога не съм бил сиромах. Казваш: „Богат да бъда!“ – Аз пък всякога съм бил богат. Ще ви кажа как разбирате вие сиромашията. Според вас, който няма пари, е сиромах. Според мене, сиромах е онзи, който не разбира нещата. Който ги разбира, той е богат.
Сеятелят
Утринно Слово от Учителя, държано на 18 декември 1932 г., София, Изгрев.
