„Не съдете, да не бъдете съдени!“ Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. Ако съжалявате, че не сте богат, силен, учен, красив, вие пак се осъждате. И това ще дойде. Пътят, по който вървите, ще ви доведе към всичко, което желаете да постигнете. Това няма да ви се даде наготово. Като се качвате, ще дойде ден да се качите и на най-високия връх. За това ви са дадени всички данни, но не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа. Чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред. Като се качите на върха, ще кажете: Ето, придобих нещо. Това е животът. Не се осъждайте. Знайте, че и в затруднения да сте, всичко ще постигнете. И великите души са били изложени на същите мъчнотии. И те са плакали като вас. Най-великият Учител в света, от новите времена, и Той е плакал. Някой от вас плаче и казва: Учителю, не ме ли съжаляваш? Не виждаш ли, че аз плача? – Кой човек не е плакал? Всички хора са плакали. Няма човек в света, който да не е плакал. Плачете, това е благословение. – Кога да плачем? – Навреме. Ако плачете не навреме, плачът не е благословение.
В миналото, когато българите бягали от башибозуците, майките носели малките деца на ръцете си. Ако някое дете заплаквало, майката туряла кърпа на устата му, да не се чува плачът, да не ги издаде. Случвало се е майката да задуши детето си, без да иска. На място ли е неговият плач? И вие често плачете, викате, дето не трябва. Но веднага майката ще тури кърпата на устата ви. Ако не се отвикнете да викате и кряскате, дето не трябва, майка ви може да ви задуши.
Ясно ли е това, което ви говоря? – Ясно ни е. – Има неща в света, които, при известни условия, не са позволени. Ако не спазвате тези неща, и най-близките ви могат, без да искат, да ви причинят страдание. Едно дете заплаче. Майката взима кърпата, туря я на устата му, и като види, че може да го задуши, тя го туря на гърдите си. То започва да суче и млъква. По същия начин, когато Бог не иска да викаме и да плачем, Той ни туря в устата нещо за ядене.
Разрешаване на мъчнотиите
Утринно Слово от Учителя, държано на 6 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
