„Ето, излезе сеятелят да сее; когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците и го озобаха; друго падна на камъните, където нямаше много пръст, и наскоро изникна, защото нямаше дълбочина от земя; а като изгря слънцето, припламна и понеже нямаше корени, изсъхна. Друго пък падна в тръните, и пораснаха тръните, и заглушиха го. Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – сто, друго – шестдесет, и трето – тридесет.“ (– от 3-ти до 8-ми стих.) Какво означава това семе, което паднало на пътя? Семето на пътя – това са крайните материалисти, които от сутрин до вечер мислят само за материалното. Семето, паднало на камениста почва, означава идеалистите, които фантазират, които градят въздушни кули. Семето, паднало в тръните, това са моралистите, които говорят за морал: как трябва да се живее за Бога; как да си уредим живота; как да мебелираме къщите си; как да се обличат хората с хубави дрехи, обувки. Всеки изнася кирливите ризи на другите. Казват: „Човек не трябва да изпълнява дълга си само към външните хора, но да живее добре с жена си и децата си“. И пристъпиха учениците Му и рекоха: „Защо им говориш с притчи?“ (– 10-ти стих.) „А Той отговори и рече им: „Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Небесно, а тям не е дадено“.“ (– 11-ти стих.) Това значи да се разбере вътрешният смисъл на нещата.
...
Чухте притчата за сеятеля, която свършва с думите: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Посятото семе на пътя го озобаха птиците. Затова, който сее на пътя, работи цял ден и казва: „Дотегна ми вече! Ще отида в кръчмата да изпия една–две чашки.“ Това, което си придобил, е, че кесията ти се изпразни и главата ти тежи малко. Ако жена ти е малко сприхава, ще ти каже няколко обидни думи; ако е много сприхава, ще ти даде един педагогически урок, от който нищо няма да научиш. Като станеш от сън, ще се оплачеш, че те болят плешките. Ще кажеш: „Някой ме е урочасал“. – Никой не те е урочасал.
...
Сега да дойдем до обяснението на притчата за сеяча. Посятото семе на пътя, което озобали птиците, показва, че колкото изработиш, в края на краищата кръчмарят ще ти вземе парите. Семето, посято на камениста почва, показва, че нямате нужното разбиране и очаквате щастието си оттам, откъдето няма да дойде. Вие очаквате да дойде някой отвън да ви обясни тези велики истини. Ето, две хиляди години са изминали, а те и до днес още не са обяснени. И още две хиляди години ще минат, и пак ще останат необяснени. Това зависи от човека. Когато той не иска да му обяснят нещата, никой не може да му помогне. Някога съм искал да изтълкувам нещо на някой богат и виждам докъде е достигнал. Той казва: „Как да изпълня Божия закон?“ Като говоря, той слуша донякъде, но като се вдълбоча повече, казва: „Не влизам в дълбока вода“. Дойдем до едно място и аз го бутна. Искам да му кажа, че той трябва да раздаде къщата, богатството си. Той казва: „Как мога да остана без къща, без имот, без пари?“ – и започва да трепери. „Мога ли да живея без средства? Кой ще ме гледа?“ У него се заражда един страх. Той казва: „Мъчно е това учение. Христос трябва да дойде втори път на земята, да го обясни. Че как може да живеем без къща, на какво ще приличаме? Как ще си раздадем дрехите, просяци ли да станем? Как ще остана без пари в джоба си?“ – Прав е човекът, страхува се. И аз спирам дотам, виждам, че той не може да ме разбере. Казвам му: „Дръж си тогава богатството. С него ти няма да влезеш в Царството Божие“. След това иде при мене един сиромах, да го уча как да влезе в Царството Божие със сиромашията си. Слуша той, като говоря, и додето му допада, е съгласен с мене. Но дойдем до едно място, и той вече не е съгласен с мене. Той казва: „Може ли сиромах човек да работи на онзи изедник цял ден и да не му плати нищо? Че аз имам жена, деца“. – Прав е човекът. Как ще го убедиш, че трябва да работи от любов? Аз виждам докъде спира и той и казвам: Гледай да си вземеш парите от богатия. Сега ще ти дам друг съвет: Като отидеш да работиш на богатия, гледай предварително да ти плати. Не първо да работиш, а после да ти се плаща. Аз наричам умен слуга онзи, който като отива да работи, първо иска да му се плати. Той казва: „Аз съм от онези работници, които работят само като им се плати“.
Сеятелят
Утринно Слово от Учителя, държано на 18 декември 1932 г., София, Изгрев.
