Аз ще ви кажа следното: Вие живеете на земята, а мислите за онзи свят. Искате да си представите, какъв е онзи свят. – Колкото да мислите за него, както да си го представяте, вие ще знаете нещо за него, само когато отидете там. Онзи свят се различава коренно от този: там живеят разумни, възвишени същества с висока култура, с отлична обхода. Те се обличат с хубави, светли дрехи. Там няма смърт и болести; там няма крадци, разбойници и пияници. Там няма шишета и чаши за пиене на вода. Ако някой е жаден, достатъчно е да отвори устата си, и водата направо влиза. Там не слагат трапези за ядене. Когато някой е гладен, храната направо влиза в устата му. Той не сяда на стол да яде. Както върви, така яде. Ще кажете, че не е красиво човек да върви и да яде. – От ваше гледище не е красиво, но от гледището на другия свят е красиво. Колко пъти и вие ядете по улиците! Както вървите, извадите нещо от джоба си и започвате да ядете. – Не е добре човек да върви и да яде. – Не е добре, но го правите. Значи, и вие сте в другия свят. Някога отивате на планината и, като огладнеете, спирате се пред някой извор и започвате да ядете, като отвреме-навреме пиете вода. Така разваляте и стомаха си, и храната, която сте приели.
Време и пространство
Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.