Когато умът на човека е в добро състояние, той има желание да пее. Помнете: Пеенето не е музикално чувство, то е музикална способност. То не е дарба на сърцето, но на ума – една от най-великите дарби. Следователно, ако човек не пее, не може да бъде здрав. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да пееш. Който никога не пее, той често боледува. Това е диагноза. Доброто здраве се познава по разположението на човека да пее. Не е въпрос само да пееш, но да имаш разположение да пееш. От това разположение зависи всичко. Тогава човек е весел, радостен. Това е израз на неговото вътрешно състояние. Казваш: Не съм се учил да пея. Когато Христос се роди, ангелите слизаха и възлизаха на небето с песни. Когато хората вършат добро или побеждават нещо, те всякога пеят. Когато ги побеждават, те плачат. При мене са идвали мнозина все с плач. Аз вадя заключението: Който иде при мене с плач, той е победен. Победа има само в доброто. И злото побеждава, но в края на краищата, тази победа има обратни резултати. Победа има само в доброто – в закона на любовта, на мъдростта и на истината.
Мисълта – мощна сила
Утринно Слово от Учителя, държано на 27 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
