Набюдавайте живота си и вижте, как вървят вашите работи. Ако не вървят добре, вие сте невежи; ако отчасти се нареждат добре, вие минавате за ученици; ако напълно се нареждат, вие сте от посветените. Обаче, Павел казва: „Бог възраства нещата.“ На земята, т.е. на физическия свят, слънцето възраства нещата. Тази сутрин, като ви говоря, още не е изгряло слънцето. Ние сме подранили. В това отношение, ние сме в положението на онзи, който влязъл в подземието си и очаквал слънцето да проникне вътре. Един слънчев лъч може да проникне, но не повече. Ако иска да види слънцето, той трябва да излезе вън от подземието. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране. Сегашните разбирания на хората са ужасни подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излязат на светлина. Нужно е всеки да влезе в своето скривалище, в архива на своя живот, дето има записани ценни неща. Ако не попадне на тях, той ще се лута натук-натам, ще си губи времето, без да има резултат. Искаш да отидеш между ангелите. Това желание е на място, но трябва да имаш ума на ангелите. Ако отидеш между светиите, също трябва да имаш техния ум, техните разбирания. Без тези разбирания, човек е изложен на постоянни смущения. Например, свириш на цигулка и една оса те безпокои. Достатъчно е да махнеш с лъка си и да се освободиш от нея. Питаш: Защо ме безпокои тази оса? – Много просто, интересува се от твоето свирене. Не се смущавай, като махнеш с лъка, тя ще хвръкне. Доколкото зная аз, осата не обича музиката. Щом започнеш да свириш, и тя започва да те безпокои, с което иска да каже: Престани да свириш! Не ме смущавай. Обаче, ти всякога можеш да я изпъдиш. – Как? – Вземи цигулката и започни да свириш. Всички оси ще излязат навън. Правил съм опити с мисълта си да изпъдя осите вън от стаята си. Съсредоточа мисълта си към тях, но те не разбират, даже повече влизат. Обаче, като свиря, аз ги пъдя най-лесно. Някоя оса остане и започне да ме безпокои, иска да излезе. Като влязла, не ме питала, а сега иска позволение да излезе. Някога отварям прозореца, оттам да излязат, но те намират друго място, отдето излизат. Чудни са осите. Има случаи, когато всички прозорци са затворени, вратата – също, но, въпреки това, те намират малки отвори, отдето излизат. Ако днес се справя с тях, на другия ден започва същата история.
Приложете този закон и към вашите мисли. Има мисли, които приличат на осите – постоянно нападат човека. Те не са опасни, но могат да го ужилят. Щом го ужилят, те не могат да намерят отвор, отдето да излязат. Затова ще държиш прозорците си винаги затворени. С други думи казано: Умът ти трябва да бъде зает с положителни мисли. Не ти върви работата. – Дръж в ума си поне една мисъл за доброто, и работата ще се уреди. Считай, че всичко, което става, е за добро. Ако не е така, Бог не би го допуснал. Ако допуснеш в ума си мисълта, че всичко е за добро, веднага ще получиш светлина. Ако в живота има нещо хубаво, ние не трябва да се отказваме от него. Отказването от живота подразбира съзнателно отричане от отрицателното в живота. То, именно, пречи за възприемане на благата, дадени от Бога.
Слабото и силното
Утринно Слово от Учителя, държано на 23 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
