Сега се явява въпросът, кое е добро, и кое – зло. Всяко нещо, което отнема свободата на човека, е зло; това, което му дава свобода, е добро. Като прави добро, човек всякога дава нещо от себе си; като прави зло, той всякога взема. Добрият човек, като влезе в дома ви, непременно ще ви остави поне една добра мисъл. Лошият ще остави поне една лоша мисъл. Той казва на домакинята: Видях мъжа ти че се разхожда с две госпожици. Друг път казва на мъжа: Днес жена ти, се разхождаше с един хубав момък. Това е достатъчно, за да се разтревожат и мъжът, и жената. Това са интриги, които наричам „съвременни новини“. И на Изгрева се пущат такива новини. Че някой направил баница, веднага новината се разнася от единия до другия край на Изгрева. И всички знаят, кой колко взел от баницата. И това не е лошо, но не трябва да се разнасят неща, които не са проверени. Чул си или си видял нещо и, без да го разбереш, разнасяш го. Почувствал си нещо и веднага го изнасяш като истина. Например, казваш: Почувствах, че еди-кой си не е добър човек. Чувстването не е всякога меродавно. Бог, най-съвършеният от всички, никога не се произнася за нещо, преди да го провери. Когато иска да каже мнението си за даден човек, Той го поставя на изпит, да види какво е сърцето му, какъв е умът му и тогава си казва думата. – Искам да стана съвършен. – Ще постъпваш като Бога. – Аз чувствам нещата; нещо ми говори отвътре. – Това не е меродавно. На кого не говори нещо отвътре?
Слабото и силното
Утринно Слово от Учителя, държано на 23 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
