Като мислиш, че си щастлив, щастлив си. Като не мислиш, че си щастлив, не си щастлив. Ти казваш, че си щастлив, обаче трябва да знаеш, че след щастието иде нещастието и след нещастието – щастието. Да, след радостта ще има страдание. Например запалил си печката, но след 4-5 часа огънят угасва и ти става неприятно, туриш ли още дърва, пак ти става приятно и т.н. Но щастието не е нещо външно. Щастието съществува във Вечността, а на Земята то е една задача, която трябва да се разреши. Щастливият човек трябва да се загради с големи нещастия, за да се запази от разбойници. Нека човек да задържи щастието, не да умира, а да остане. Умира ли, тогава той върви по един грешен път. Някой казва, че тази задача не може да се разреши, но тя е разрешена. Ние сме излезли от Единния принцип, който нито умира, нито остарява – това е Бог. Затова и ние можем да намерим такова щастие, което нито умира, нито остарява – намираме го в Бога.
Акордиране на човешката душа - т.3
Боян Боев
