Казват за едного, че е грешен, а за друг – че е праведен. Всъщност, кой е праведен? С думи мъчно се определя това. – Ще го познаем по лицето. – И по лицето мъчно се познава. Казват за някого, че е грешник, но не подозират, че този грешник се разкайва, недоволен от своите грехове. Той е готов да се изповяда пред всекиго. Казва: „Крайно недоволен съм от себе си, от греховете си“. Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.
Топли чувства и светли мисли
Утринно Слово от Учителя, държано на 1 януари 1933 г., София, Изгрев.
