Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча? Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го?“ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето?“ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма?“ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това?“ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея.
Добри проводници
Утринно Слово от Учителя, държано на 15 януари 1933 г., София, Изгрев.
