– „Кажи нещо за нас.“ – Какво да ви кажа? Вие още не знаете истинското си име. Всеки от вас минава под известен псевдоним, никой не носи своето име. Като ви гледам, виждам, че всеки е облечен в чужда дреха, под чуждо име. И ескимосите носят чужди дрехи, от животинска кожа. Като знаете това, отговорете си защо един човек ви е приятен, а друг – неприятен. Срещаш един човек и казваш, че ти е неприятен. Да ти е направил някаква пакост, не е; да ти е казал обидна дума, не е. Чудиш се защо ти е неприятен. Все-таки има някаква причина. Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината.
Външна и вътрешна вяра
Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев.
