Тази душа, за която говоря, нито се мъчи, нито страда, нито работи; тя създава, тя е един вечен извор.

Аз не вземам думата душа в такъв смисъл, в какъвто я разбират всички. Не, аз не говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува, или не – дали човек има душа, или не. Такава душа и животните имат. Думата душа произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря, нито се мъчи, нито страда, нито работи; тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека; нея усеща всеки от нас, всеки чувства нейното вътрешно влияние. Нейното вътрешно влияние са онези красиви моменти, при които чувствате, че в душата ви нещо блясва и сте готови да се примирите с целия свят. После, като премине този момент, казвате: „Дали това е действителност, дали е реалност, дали не съм спал и само тъй почувствах нещо?”.