Можеш ли да се наречеш праведник, ако съдиш брата си за нищо и никакво? Ти се представяш за съдия, а той заема положението на обвиняем. Обвиняваш го, че откраднал нещо – обувки, шапка, дрехи, часовник или друго нещо. В природата, въпросът за кражбата е поставен другояче, а не както между хората. Ако си позволиш да откраднеш от една градина две–три ябълки, веднага ще те хванат и подведат под отговорност. Обаче природата не те държи отговорен за тази кражба. Тя казва: „Ако има някой да те съди, това е дървото“. Ябълката се е трудила, докато изработи своите плодове. Щом тя не те държи отговорен, природата ни най-малко няма да те съди. Че някой откраднал една ябълка, веднага го глобяват сто лева, затварят го за три седмици в затвор. Питам: Ако едно кило ябълки струва 30 лева, защо го глобяват сто лева? На какъв закон се основава тази глоба? Някой се оплаква, че му откраднали пет златни монети. – Кой може да ги открадне? От гледището на природата кражба е само онова, което никога и никъде не може да се намери. Има ли нещо, което е вън от земята? Откраднеш злато, например. Това значи да го вземеш от едно място и да го сложиш на друго. В този смисъл всички хора са крадци. Майсторите, работниците са крадци; те постоянно пренасят материалите от едно място на друго. Не е престъпно, че си взел една ябълка от чуждата градина. Лошото е там, че кражбата води към лъжа. Питам: Как ще откраднеш нещо, което не се краде? Как ще откраднеш слънцето? Това е невъзможно. Искаш да направиш една пакост на земята и започваш да копаеш дупки. Казваш: „Големи пакости направих на земята“. – Тези пакости са направени на хората, а не на земята. Ще мине някой пътник и, без да види дупката, ще падне в нея. Колкото е възможно да откраднеш слънцето, толкова е възможно да причиниш пакост на земята. Не се лъжете, никой не може да разполага със слънцето и със земята. – „Ама ще копае злато от земята.“ – Защо ти е толкова злато? Знаеш ли, че за златото хората се убиват? Тогава защо ти е такова злато? От памтивека досега хиляди и милиони хора са станали жертва за една фалшива идея – придобиване на злато.
Топли чувства и светли мисли
Утринно Слово от Учителя, държано на 1 януари 1933 г., София, Изгрев.
