Сега ще се върна към първата мисъл: за разбраното добро и неразбраното зло. Желая да не разбирате злото, а да разбирате доброто. Добре, че не разбирате. – Кое? – Злото. Ако кажете, че малко сте разбрали, желая да разберете доброто. Като мислиш, че не си разбрал нещо, кажи си: „Не разбрах злото“. Щом не си разбрал злото, на прав път си. Щом не си разбрал доброто, на крив път си. Ако си разбрал нещо, кажи си: „Аз разбрах или доброто, или злото“. Някой умен не може да разбере нещо и казва: „Радвам се, че не разбрах тази работа“. – Значи ти не си разбрал злото. – „Разбрах тази работа, затова се радвам.“ – Значи ти си разбрал доброто. Ето защо, вие трябва да имате две радости за вашето неразбиране, а една радост за вашето разбиране. Това е практическа философия, която трябва да прилагате всеки ден. Някой може в началото на часа да не разбере нещо, но в края на часа той ще разбере нещо. Следния час се повтаря същото. Този е положителният път. Ако стане обратното: отначало да разбереш, а на края да не разбереш, ти си загазил. Правилно е: в началото да не разбираш, а в края да разбираш. Това е сегашният път. Ако изпаднеш в обратното положение, ти ще се коригираш. – Как? – В началото няма да разбираш, а в края ще разбереш. Без упражнения нищо не се постига. Постоянно ще правим корекция – в един крайно разумен свят и в друг свят, крайно користолюбив.
С други думи казано: Има един свят крайно добър и друг – крайно лош. В единия свят искат да разбират доброто, а да не разбират злото; в другия свят искат да разбират злото, а да не разбират доброто. И ако ти живееш съобразно лошия свят, ще разбираш злото, а няма да разбираш доброто. Ако се водиш по правилата на добрия свят, ще приложиш следното: като ти говорят за злото, няма да го разбираш; като ти говорят за доброто, ще го разбираш. Казваш: „Малко понадзърнах, разбрах нещо, но всичко не съм разбрал“. – Остави неразбирането в началото, а малкото разбиране – на края.
Разбрано добро и неразбрано зло
Утринно Слово от Учителя, държано на 25 декември 1932 г., София, Изгрев.
