Преди няколко дни срещнах един млад момък, който ми каза следното: „Аз не съм готов да приема християнството“. – Защо не си готов? – „Защото сега мога свободно да си гледам момите и да им се усмихвам. Като стана християнин, трябва да се въздържам, да бъда строг към себе си.“ – Лъжеш се, като станеш християнин, ти ще бъдеш по-свободен, повече ще гледаш момите. Ако сега се ръкуваш с едната си ръка, като станеш християнин, ще се ръкуваш с двете си ръце. Ще хванеш и двете ръце на момата. Обаче като християнин ти ще бъдеш по-чист. Какво лошо има в това, че си гледал момите? Какво лошо има в това, че си хванал двете ръце на момата? Има ли нещо лошо в това, че грееш и двете си ръце на огъня? Друг е въпросът, ако не си внимателен и разумен и изгориш ръцете си. Обаче, ако не ги изгориш, нищо лошо няма в това. Грешно ли е, че си сложил ръката на рамото на момата да се стоплиш? Ако това е грешно, как смеете да очаквате Духът да ви посети? Той е толкова чист и свет, а вие искате да ви посети. Не е ли грешно да искате тази чистота да влезе във вашия нечист дом? – „Имаме нужда от Духа.“ – Както сте снизходителни към себе си, такива ще бъдете и към другите. Както искате Бог да направи такава голяма жертва за вас, така и вие трябва да бъдете готови да направите една жертва за Бога. Без жертва не може. Жертвата е Божествен акт. И човек, в този смисъл, е израз на нещо Божествено.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
