Ще кажете за някого, че е светия. – Как познахте? – „По неговия добър живот.“ – Това не е достатъчно. Дали е светия, вие не знаете. И за себе си човек не може да каже дали живее добре или не. Много хора минават за светии, без да са такива. Някои минават за грешници, а всъщност са праведни, свети хора. Според мене човек сам може да познае доколко животът му е добър. Въпреки това той трябва да живее добре, без да дава преценка на своя живот. Според мене светия е само онзи, който е давал път на всеки най-малък подтик на своята душа. Ако си богат и всеки ден даваш по нещо на един беден човек, за него ти си светия. Всъщност светия ли си? Можеш да се опиташ. Ако в даден момент пренебрегнеш един от своите малки подтици, ти губиш своята светост и минаваш за обикновен човек. Който дава място на най-малкия Божествен импулс в себе си, той пали своята свещ. Който пренебрегне един от тези малки подтици, той изгасва своята свещ. Значи, ако дадеш възможност на най-малкия пламък в себе си да се разгори и свети, ти си светия. Щом изгасиш този пламък, ти губиш светостта си. И най-слабият вятър може да изгаси човешката свещ. Божествената свещ, обаче, само ти можеш да изгасиш. Не изгасвайте в себе си и най-малкия Божествен подтик.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
