Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Не мечтайте за невъзможни неща.

Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. Такова е състоянието на здравия и задоволен човек. Той има хубави мисли и чувства, добро разположение на духа. Щом му дават храна, която не му понася, стомахът му се разстройва и той става мрачен, неразположен. Ще направя превод на мисълта си, да разберете какво означава за човека неестествената храна. Тя представлява онези неестествени идеи и учения, които тровят човешката душа. Това са лъжливи идеи, които внасят заблужденията в света. Например, дойда при вас и ви кажа, че след една година ще ви израснат крила като на ангел. Цяла година вие се радвате, очаквате деня, когато ще ви израснат крила. Иде краят на годината, но крилата не идат. Веднага иде и разочарованието, недоволството. Питам: Защо ви са тези крила? Трябва ли да вярвате в тях? Какво ще ви допринесат крилата? Ангелът да има крила, това е естествено. Обаче защо са нужни на човека ангелски крила? Как може да вярвате, че след една година ще ви израснат крила? Вие вярвате в неща, за които нямате никаква представа. Даже художниците, които рисуват ангели, не знаят какво представляват крилата им. Те ги рисуват с пера, като на птиците. Значи между крилата на ангелите и тези на птиците няма никаква разлика. Не е така. Като мечтаете за крила, запитали ли сте се къде ще бъдат те? Някои мислят, че ще бъдат около раменете. Ако не ви израснат крила, ще страдате. Това значи да вярвате в невъзможни неща. Това са сравнения за обяснение на вътрешния, съществения живот. Като знаете това, не мечтайте за невъзможни неща. Като човек, никога не можеш да имаш крила. Те са за ангелите. Чрез крилата си ангелът има възможност да се движи бързо. С тях ангелът има големи възможности за постигане на своите цели. Крилата са символ на ангелския ум. И човек има крила, но те са още малки. Колкото повече се развива той, и крилата му растат. Един ден и вашият ум ще бъде по-силен, ще се оформи. Тогава ще разбирате повече.

Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.