Има три положения, чрез които животът се изразява правилно: растене, развитие и узряване, т.е. даване на плод. Кога растенето е правилно? – Когато има една подбудителна причина, която го усилва, както това става и с растенията. Това, което расте в живота, то е душата. Туй, което повдига душата и усилва растенето, то е духът. Животът пък е резултат на вътрешното развитие на душата и на духа. Значи животът е плод на усилията от работата на душата и духа. Докато не познава живота, човек не може да познава нито душата, нито духа. И затова, когато се говори за живота, ние подразбираме неговия дълбок вътрешен смисъл. Някой казва: „Аз искам да разбера духовния живот.“ Който иска да разбере духовния живот, той трябва да отиде на Небето, да живее между ангелите. Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на Земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът – за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човекът пък не може да разбере как е възможно да не греши. По това именно се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче слезе ли един ангел на Земята и се облече в плът, той вече разбира какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на Небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот като ангелите.
Благословена между жените
17 август 1930 г., Второто рилско езеро
