Лесно се говори за ад и за небе, но какво представляват те, това е достояние само на разумните хора. Човек е създал ада, т.е. лошите условия. – Защо му е адът? – Щом го е създал, той е една необходимост. Значи адът е една възможност за уравновесяване на силите в природата. Който съзнателно е изучавал ада, той е дошъл до заключението, че адът е построен по същите правила и закони, както и небето. Колкото жители има в ада, толкова има и на небето; колкото общества и народи има в ада, толкова са и на небето. Обаче по характер те са диаметрално противоположни едни на други. Съществата на небето обичат истината и доброто, а тези на ада – лъжата и злото. Едно е вярно: силата не е в ада, но в небето. Въпреки това всеки човек представлява съчетание от ада и от небето: едната половина в него е ад, а другата – небе. В главата му е небето, а от кръста надолу – адът. Как ще си обясните това? Някой се разсърди, не може да се побере в кожата си, иска да разруши света, да го запали и изгори. Това желание е резултат на ада в него, който руши. Ако в човека нямаше друга сила, противоположна на ада, той би извършил големи пакости. Щом тази сила постави ръката си върху човека, той омеква и казва: „Няма какво да се прави, ще отстъпя“. Това са вътрешни състояния в човека. Има вярващи, които са посветили много години в гората, но нищо не са постигнали. – Защо е така? – В гората човек не може да се посвети. Заблуждение е да мислиш, че вън от живота ще се посветиш и ще служиш на Бога. Служенето на Бога е велика наука, която не се придобива нито в гората, нито в пустинята.
Истина и добро
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 март 1933 г., София, Изгрев.
