Като четете Свещеното Писание, казвате: „Ние разбираме Словото“. И като го прочетете един път, мислите, че това е достатъчно. Не е така. – Защо? – Защото разбирането расте. Днес разбирането е едно, утре – друго. След години разбирането ви ще бъде съвсем друго. Като малки деца, вие сте се задоволявали с малко; като възрастни, с малко не се задоволявате. Защо сегашните хора не са доволни от живота си? Едно време по-малко изисквали. Ето един въпрос, на който мъчно може да се даде научен отговор. Всеки иска да бъде господар, да царува. Това е невъзможно. Има смисъл да царуваш, т.е. да управляваш себе си, но не да управляваш хората. Освен това цял живот няма само да управляваш. То е все едно всеки ден да вадиш крепостен акт, че нивата, която обработваш, е твоя. Значи работил си я 30 години и си извадил 30 крепостни акта. Това не е нужно. Слушате религиозните да казват: „Ние разбираме Господа. Познахме Го вече“. – Познали сте Го, но същественото не сте познали. – Кое е същественото? – Конците, с които ушивате дрехата. То е все едно да имате хубава вълна, която сте изпрели и изтъкали, но нямате конци, с които да ушиете дрехата. – „Не може ли без конци?“ – Не може, те са пътят, по който човек върви. Без път никъде не може да отидеш. Той води към известна цел. Питате: „Защо срещаме толкова препятствия в живота си?“ – Защото имате много желания. Докато не се освободите от желанията си, не можете да се домогнете до истината. Например, една млада мома иска да служи на Бога, а същевременно мисли за женене. Не е лошо това, но тя не може да вмести тези две желания в себе си, поради което се натъква на противоречия. Може ли ученичката да учи, а същевременно да отговаря на любовните писма на своя възлюбен? Тя ще отговаря на писмата му, но уроците ще останат назад. В края на краищата ученичката ще свърши едно училище, но не това, което е започнала. Ако той ѝ пише на ден по десет писма, за една година тя ще отговори на 3650 писма, но какво е придобила от това? За какво ли не ѝ писал той. За къща, за ниви, за дрехи, за обувки, за разходки с автомобил, за хубави яденета. И тя му отговаряла по същия начин, но тези писма нищо не са допринесли. Ако младите могат да си дадат отчет, какво са спечелили от своите писма, никога не биха си писали. – Защо? – Защото от писмата остават само празни думи и обещания. И религиозните правят същото. И те казват: „Ние обичаме Господа, ще направим за Него всичко, ще Му служим с Любов“. – Празни думи! Казваш: „Поне ще обърна някого към Господа“. – Как ще го обърнеш? Той не е кесия да се обръща. Ти ще се опиташ да го обърнеш, но той не се обръща. Да обръщате хората към Господа, това не е ваша работа. От вас се иска едно: да намерите конци да ушиете дрехата си. Иначе ще останете без дрехи. – Защо няма конци? – Защото младият момък, за да се срещне навреме със своята възлюбена, затворил магазина си по-рано от определеното време. Ти не си могъл да си купиш конци и съжаляваш, че дрехата ти остава незавършена. Момъкът казва: „Като се оженя, навреме ще отварям магазина и ще задоволявам нуждите на клиентите си“. – За него този аргумент е задоволителен, но тебе задоволява ли те? Ти ще минеш без нови дрехи заради личното щастие на младия момък.
Прав и крив път
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.
