Питам: Кой от вас не е писал писмо до Господа? И какви ли писма не сте пращали! Обаче едни получават отговор на писмата си, а други не получават. Къде е грешката? – У вас. Ще кажете, че писмото ви е написано неграмотно. Пишеш писмо на един банкер за пари. Писмото е грамотно написано, с всички препинателни знаци, но пари не получаваш. Друг напише едно неграмотно писмо и получава пари от банкера. – Защо? – Банкерът го обича, но и той обича банкера. Значи писмото, както и думите, трябва да имат дълбоко вътрешно съдържание и дълбок смисъл. И чужд човек да чете това писмо, ще остане доволен. Някога човек е доволен от постъпките си, а някога е недоволен. Щом той е доволен, и окръжаващите са доволни от него. Направиш нещо, не си доволен. Казваш: „Как можах да направя това?“ Колкото пъти си спомниш за тази постъпка, изпитваш вътрешно недоволство и срам. Съвременните хора са дошли до една фаза на живота, където трябва да дадат предимство на Божественото в себе си. Не направят ли това, те всякога ще страдат и ще бъдат недоволни. Да бъдем доволни от себе си, подразбира доволни от Божественото в нас, от Божествения глас, който ни говори. Който слуша този глас, всякога ще получава по един чек от 20 хиляди лева. Един наш приятел ми разказваше една своя опитност. Заболял от силна простуда. Лекарите го гледали, давали му наставления, но болестта не минавала. Един ден той чул тихия глас да му казва: „Моли се, ще оздравееш“. Цял ден той се молил усърдно и през нощта се изпотил толкова много, че трябвало няколко пъти да се преоблича. На сутринта се събудил съвършено здрав. Друг познат също заболял сериозно. И той чул нещо отвътре да му дава съвет, как да се лекува. Той изпълнил съвета, но не оздравял. – Защо първият оздравял, а вторият не могъл да оздравее? – Първият изпълнил съвета на Божествения глас без никакво съмнение, с пълна вяра, а вторият се усъмнил. Често хората се оплакват, че не могат да реализират желанията си. Това става и със светските, и с религиозните хора. – Защо не успяват в живота си? – Защото гледат на нещата материалистически.
Неговата воля
Утринно Слово, държано на 19 февруари 1933 г., София, Изгрев.
