Мнозина от вас минавате за набожни, слушали сте беседи, чели сте Евангелие, но като ви дойде един изпит, не можете да го издържите. Изпитът може да бъде голям или малък, и в двата случая пропадате. Представи си, че отиваш при един свой приятел, от когото очакваш добър прием. Случва се, той не може да те приеме и нагости, както очакваш. Ти се връщаш у дома си недоволен и цял ден мърмориш защо си отишъл при приятеля си, да си губиш времето. Какво печелиш от това мърморене? Казваш за приятеля си, че е безхарактерен, без сърце, не може да служи на Бога. – Ти, който, в дадения случай, мърмориш, служиш ли на Бога? Ти си свободен, можеш да мърмориш, колкото искаш, но и приятелят ти е свободен да те нагости или не. Откъде знаеш, той може да е много зает. Един апаш отишъл при един банкер и му казал: „Аз съм апаш, но вярвам в Бога. Искам да ми дадеш 250 наполеона“. – „Много искаш, още повече, нищо не си работил.“ – „Ако не ми дадеш доброволно, имам начин, по който мога да ги взема.“ – „Има ред и закон в страната. Ще извикам стражар, да те арестува.“ – „Аз мога да те арестувам преди ти да ме арестуваш. Докато дръпнеш звънеца, ще влезеш в затвора.“ Докато банкерът бутне звънеца, апашът вдигнал една пръчица, махнал я във въздуха и приспал банкера. След това му написал една бележка: „Втори път, като дойде при тебе един учен апаш, дай му колкото иска“. Ученият апаш е човешката съдба. Дойде тя при човека и му казва: „Ще дадеш такава сума“. – Дай и не прави никакъв въпрос. Иначе съдбата пак ще дойде, ще замахне с пръчицата си във въздуха, ще те приспи и ще си вземе колкото иска. Преди да се разправиш с нея, първо тя ще се разправи с тебе.
Онова, което Бог иска от тебе, дай го и не мисли. Не отказвай на Бога. Не отказвай и на най-малката мисъл, която иде от Бога при тебе. Тя всякога може да се изпълни. В края на краищата никога не отказвай да изпълниш една Божия мисъл. Казваш, че нямаш време. – Ще намериш време. Иначе ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отишъл да копае лозето си без да направи молитвата си. Той казал на жена си: „Отивам на лозето да копая. Довечера, като се върна, да намеря сготвена кокошка“. Тя му отговорила: „Кажи: „Ако е рекъл Господ“. – „Няма какво да ми дрънкаш, рекъл-нерекъл Господ, ще отида на лозето и вечерта, като се върна, да намеря добре сготвена вечеря.“ Тръгнал за нивата, но го срещнали турци, хванали го и цял ден го развеждали със себе си да им показва пътя. Върнал се той късно у дома си, тропнал на вратата и казал: „Ако е рекъл Господ, отвори, жено, вратата“. Няма нито един от вас, който да не е развеждан от турските дели-башии. Дели-башиите, това са недоволството, подозрението, неуспехите и несгодите в живота. През тях минават и богати, и сиромаси. Само че едни хора разказват за мъчнотиите си, а други се срамуват, нищо не разказват. Обикновено бедните разказват за неуспехите си, а богатите се въздържат. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Силата му е в изпълнението на волята Божия. Това трябва да става доброволно. То значи да се е домогнал човек до истинския живот. Че някой не изпълнявал волята Божия, че не живеел добре, ние нямаме право да го осъждаме. Да живееш добре, това е велико изкуство. Мнозина знаят да пишат, но малцина пишат правилно, според изискванията на граматиката. Това значи: всички хора живеят, но малцина спазват законите и изискванията на живота. Например, един мой познат владееше няколко езика, обаче не обичаше да работи. Един ден той ми разказваше: „Знаеш ли какво направих? Понеже имах нужда от пари, писах на трима свои познати в Америка да ми изпратят известна сума. Да видим колко ще ми изпратят“. И тримата му отговорили, че нямали предвидени пари за него.
Неговата воля
Утринно Слово, държано на 19 февруари 1933 г., София, Изгрев.
