Ако разбирате този стих в духовен смисъл, привилегия е за човека да яде плътта Христова.

Мнозина казват: „Учителят носи земята на гърба си“. – И без да я нося, тя си плава в пространството. Каква нужда има земята да я носи някой на гърба си? Под този израз се подразбира да носиш в себе си онази сила, която движи земята, както и тебе, т.е. разумното в света, което ръководи земята. Ако имаш в себе си това, което ръководи земята, ти носиш вече и самата земя. Като изучавате научно този въпрос, вие знаете как земята плава в пространството. Някои разглеждат земята като кръгло тяло, като топка. Други гледат на нея като на цвят или плод. Казвам: Ако земята е плод, все ще се намери някой да я изяде. И това не е лошо. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Който не разбира смисъла на това ядене, счита, че е лошо да ядеш плътта на Христа. Обаче, ако разбирате този стих в духовен смисъл, привилегия е за човека да яде плътта Христова. Като изядеш човека, той оживява. Не става ли същото и с житното зърно, посято в земята? – То отново израства и дава изобилен плод. Като говоря така, нямам предвид да ви смущавам. Хората и без моите думи са смутени. Те се объркват от противоречията в живота и не знаят как да излязат от тях

Истина и добро
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 март 1933 г., София, Изгрев.