И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба.
Пътят на ученика
19 август 1927 г., София, Изгрев.
