Много от съвременните хора се намират в противоречие със своите желания и казват: „Какво да правим със своите желания? Как да се освободим от тях?“ Човек трябва да се освободи само от своите излишни, ненужни желания, и затова трябва да учи закона на растенето. Той ще учи този закон от растенията. И растенията имат свои желания, и те искат да живеят като хората. Всеки, който не разбира закона, по който желанията растат, казва: „Убий всяко желание в себе си!“ Лесно е да се говори: „Махнете това желание, махнете онова желание“, но питам: като изкорените едно желание от себе си, какво ще турите на негово място? Можете ли да турите камък на мястото на едно желание? Няма по-глупаво нещо от това, да туриш камък на мястото на някое желание. По-добре е на мястото на някой паметник да поставиш едно плодно дърво или едно растение; по-добре е да родиш едно дете и да го възпиташ, отколкото да направиш една бесилка, на която да бесят хората. Защо ни са бесилки? Защо ни са мъртви паметници? Ще кажете може би, че те ще останат спомен за старите времена на човечеството. Кое е по-хубаво: да ходиш на гроба на майка си и на баща си, да ги поливаш с вино, да плачеш над тях, или те да бъдат живи и да се разговаряте помежду си?
Благословена между жените
17 август 1930 г., Второто рилско езеро
