Следователно не върши това, което отслабва вярата. Например, не се мъчи да правиш чудесата, които Христос на времето си е правил. Смешно е да дойде някой при тебе, да прави за тебе онова, което майка ти някога е правила. Ще те повива, ще те храни с мляко и кашица. Днес това не може да става. Ти си 21-годишен момък. С тебе трябва да се постъпва по друг начин, като с голям човек. Даже и любовта на майката не може да се повтори. Детето ще обичаш по един начин, а възрастния – по друг начин. Когато любовта се повтаря по един и същ начин, тя се опорочава. Никоя жена не може да заеме мястото на майката. Майка ти те родила, кърмила и отгледала, и ще дойде друга жена да заеме нейното място! Това е невъзможно! Майка е само онази жена, която е дала нещо от себе си. Съвременните хора страдат от много майки. Казваш: „Имам физическа майка, имам и духовна майка“. – Не, една майка трябва да имаш. В кошера има само една царица. Ако се съберат две царици, едната непременно трябва да излезе. Иначе ще стане голяма борба между работниците. Това значи: Не внасяйте две идеи в ума си! Срещнат ли се две идеи в ума ви, те ще произведат цяла война. – Коя идея е по-силна? – Не внасяйте Господа и дявола едновременно в себе си. Ако Господ е вътре, дяволът трябва да бъде вън. – Кой е дяволът? – Той е втората майка на човека. Дяволът казва: „Аз направих този свят заради тебе“. – Не, той нищо не е направил. Обаче той казва, че е направил човека, уредил живота му. Според мене дяволът не говори истината, макар че се препоръчва за същество, което всичко е направило. – Кой е дяволът? – Онзи, който си въобразява, че всичко е направил. – Кой е Господ? – Онзи, Който всичко е направил, въпреки това оставя хората свободни. Той казва, че всичко е направил, и всъщност е така. – Какво е истината? – Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Аз искам да останат в ума ви две реални мисли, а именно: Какво е Бог и какво – дяволът. Бог е този, Който е направил всичко. Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. В когото от двамата вярвате, на него ще приличате. Ако вярвате в Бога, на Бога ще приличате. Ако вярвате в дявола, на него ще приличате. В първия случай, човек се радва, а във втория – страда. – „Не може ли да дадем едно малко местенце у нас и на дявола?“ – Ако искате, може, но ще знаете, че ще станете негови роби. Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – Защо? – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. Като влезе в човека, той се настанява като в свой дом и счита, че всичко е негово. Това ви казвам, за да имате ясна представа какво нещо е дяволът. И без да ви говоря за него, вие го познавате.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.
