Вие може да имате знания и сили, но това, което дава сила и смисъл на вашия живот, няма отношение към вашите преживявания. Вашата сила се заключава в това, което в даден момент може да направите. Имаш една суха кибритена клечка – в нея е твоята сила. – Защо? – Всеки момент може да я запалиш и да си накладеш огън. В случая сухата клечка кибрит струва повече от цялата кутия кибрит, но овлажнена. Една идея, приложена навреме, струва повече от множество идеи, още неприложени. Много неприложени идеи има в света. Казвате: „Ще дойде и тяхното време“. – Ще дойде времето им, но дотогава вие ще остареете и не ще можете да ги приложите. Аз забелязвам, че до известна възраст хората са по-усърдни и в молитвата си. Като остареят, не могат да се молят. Като стане от сън, старият казва: „Изстинаха ми краката, не съм разположен, ще си легна“. Така е, старият не може да се моли. Той е натоварена камила, как ще се моли? Той си казва: „Като бях млад, хората ме почитаха; бях полезен на окръжаващите. Но сега на никого не съм нужен. Какво ще правя? Едва се движа с тези патерици“. Защо остаряват хората? – Защото не вярват. Те отслабват, защото губят знанието си. Като остарява, човек губи паметта си и казва: „Дошло е време за онзи свят“. Обаче има хора, които си заминават за онзи свят подготвени, с пълно съзнание. Който не е готов, той се мъчи, огъва се, рита, не може да излезе от тялото си. Значи първият разбира защо е дошъл на земята, а вторият не разбира. Аз не искам да ви говоря за смъртта, но казвам, че тя е проява на един живот вън от Бога. Всички, които живеят вън от Бога, ще умрат; онези, които вярват в Бога и живеят в Него, ще възкръснат. – „Какво да правим с греховете си?“ – Ще ги изправите. Там е силата на човека – да изправя грешките си с вяра. Така той ще придобие онази чиста детинска вяра. Вярата подмладява. Ще вярваш, за да се обновиш и подмладиш. Христос казва: „Ако вътрешно не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие“. – „Не може ли без вяра да се живее?“ – Може, но това значи да философстваш, т.е. да умираш, без да се развиваш. Философия има при неразбрания живот. Обаче разбраният живот представлява истинска философия за прилагане. При това разбиране няма нужда от много говорене. То е угощение. Като нахраниш добре хората, те не стават по-добри. Докато се хранят, те много говорят: каква била супата, печената кокошка, баницата – все за това говорят. После казват: „Да видим какво угощение ще ни дадат втори път“. Кокошката е вкусна, баницата – хубава, яйцата – пресни, но вие си оставате такива, каквито сте. Каквито сте били в началото, такива сте и в края. Според мене хубаво ядене е това, което може да роди в тебе добри мисли и желания да правиш добро. Такова ядене е на мястото си.
Начало и край
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 март 1933 г., София, Изгрев.
