За някои от вас искам да станат богати, а да други – да осиромашеят; за някои искам да станат учени, а за други – невежи; за някои искам да закрепят здравето си, а за други – да се разболеят. – Защо? – Ако човек, като житното зърно, не бъде посят в земята, не изгние и отново не израсте, никога няма да научи законите на живота. И ако умрелият не изгние, не се разпадне и не остане само скелета му, нищо няма да научи. Само така той ще се освободи от заблужденията си и ще каже: „Господи, само при Тебе е животът. Само това, което Ти си направил, е хубаво и велико“. Човешкото е временно, лесно губи своята красота. – Какво е направил Бог? Казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление“. Ако вярваш дълбоко в Бога, и в гроба да влезеш, смъртта няма да те вземе. Има път, по който смъртта е по-лека. Като влезеш в този път, непотребното ще се стопи и само потребното ще остане. Така се случи и с пророк Илия. Той остави кожуха си на земята и с колесница замина за другия свят. Този е пътят за силните във вярата. Като говоря за смъртта, казвате: „Страшно нещо е да заровят човека в земята да гние“. – Страшно е, ако умре; ако не умре, това е благословение. И житното зърно се хвърля в земята, но не умира. В това отношение то има по-голяма вяра от човека. По същия закон всеки човек ще бъде посят в земята и след време ще възкръсне. – „Какъв ще бъде следният живот?“ – По-красив от сегашния. Всеки следващ живот не е ли красив? „Като дете, аз бях добро, послушно дете.“ – Не ми говорете за детинството си. Аз познавам детинството. Аз мога да ви кажа колко грешки и престъпления сте вършили като деца, но майките ви са скривали това. Колко престъпления сте вършели вечер! Най-големите грешки се вършат в детинството. Майките ви перат, чистят, а вие минавате за праведни, невинни деца. Аз гледам другояче на детинството. И след всичко това, и вие минавате за праведни.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.
