Някой иска да бъде министър, друг – владика, проповедник; трети иска да стане поет, затова по цели дни пише, търси издател на стиховете си. Добре е да бъдеш и министър, и владика, и поет, но всичко това е временно. Човек трябва да се освободи от временните си желания. Иначе и на онзи свят да отиде, и там ще носи желанията си, които е имал на земята. – „Не може ли Бог да ни освободи от временните желания?“ – Може, но Той никога не изменя на закона на свободата. Ако човек доброволно не се откаже от старите си навици и желания, Бог няма да го застави насила да направи това. Ако на земята човек има свобода да прави каквото иска, на онзи свят има още по-голяма свобода. „Защо съществува злото в света?“ – По причина на свободата. Само свободният човек може да прави добро и зло. Свободата се проявява в две направления: в доброволно служене на Бога и в служене на себе си. Като служиш на Бога, ти правиш добро; като служиш на себе си, ти даваш път на злото. Закон е: първо ще служиш на Бога, а после на себе си. Този е безопасният път, по който човек трябва да върви. Този закон не се отнася до всички, но само до онези, които разбират живота. Не можеш да говориш на децата за служене на Бога. – „Как да разбера Бога? Къде да Го намеря?“ – Ще Го намериш в себе си, а не отвън, и тогава ще Го разбереш. – „Как да разбера онзи свят?“ – Ти разбери този свят, а за онзи не мисли. – „Как да разбера живота?“ – Не яж десет дни. Само така ще разбереш какво нещо е животът и дали има смисъл да се живее. – „Не съм доволен от себе си.“ – Спри дишането си за две минути и ще станеш доволен. И после, като започнеш да дишаш, ще изпиташ чувство на доволство, ще разбереш смисъла на дишането, а оттам и на живота. Щом не си доволен от живота, гладът ще те изправи. На онзи дух в тебе, който не иска да те слуша, е нужен глад. Като го сложиш пет дни на глад и две минути да не диша, веднага ще отстъпи. Ще каже: „Готов съм да слушам, да изпълня волята ти. Дай ми малко хлебец“. Така човек може да се самовъзпитава.
Начало и край
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 март 1933 г., София, Изгрев.
