Кога се разбира едно учение? Какъв трябва да бъде християнинът? Какво представлява християнството? Кои са отличителните качества на вярващия? Това са въпроси, които поставят известни ограничения. Каквито отговори и да се дадат, едни ще бъдат по-близо до истината, а други – по-далеч. Има едно положение, което Бог е вложил в човека. И ако той се ръководи от него, всичко се нарежда така, както е определено. Например, ако въртиш крана на чешмата в обратна посока, вместо да тече водата, ти я спираш. От тебе зависи да тече водата или да я спреш. Ще въртиш крана в тази посока, в която водата тече. Аз уподобявам крана на човешкия ум. Като завъртиш крана в противоположна посока, мисълта спира. Щом го завъртиш в права посока на нейното движение, тя веднага потича. Болният казва: „Няма да ме бъде“. Той завъртва крана в обратна посока. Здравият казва: „Аз ще се разболея“. И той завъртва крана в обратна посока. Какъв е резултатът на това завъртване? Болният все повече отслабва, а здравият се разболява и постепенно губи силата си. За да не влошавате положението си, ще спазвате закона, а именно: ще завъртвате крана в правата посока. Мнозина казват: „Вярваме в Бога, но трябва да се работи. Ние се нуждаем от храна, облекло, жилище. С гола вяра само не се живее“. – Това е завъртване на крана в обратна посока. Какво разбирате под „гола вяра“. Тази вяра няма никакво отношение към живота. Истинска вяра е онази, която дава възможност на човека да се свърже с Бога. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, ако живееш с гола вяра, ти си извън Бога. Може ли човек да живее извън Бога? Това е невъзможно. Може да се говори за дисхармония на човека с Бога, но невъзможно е той да живее извън Бога.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.