Сега аз ви говоря за пътя, по който са минали съвършените. През този път ще минете и вие. В пътя на съвършенството ще срещнете много противоречия, на които не трябва да обръщате внимание. Като четете живота на Христа, на Йова, на пророците, вие виждате примери, образци, как трябва да се върви напред. – Защо Христос трябваше да пострада? Защо Йов страдал? – Каквито въпроси и да задавате, едно ще знаете: Без страдания не може. Ще кажете, че и дяволът страда. – И той страда, и той минава по пътя на страданието. – Някой си счупил крака. – Нищо, да върви напред. – Ама не може да върви. – Като се изправи кракът му, пак ще продължи пътя си. – Важно е човек да изправя погрешките си. – Аз съм неразположен, нервен, така съм роден. – Радвай се, че си роден така. Какво те очаква, ако нямаш нерви? Това, което отличава човека от животните, е неговата нервна система. – Неврастеник съм. – По-хубаво от това няма. – Много чувствителен съм станал. – Че това е човекът. – Много мисля. – Още по-добре. – Къде ще му излезе краят? – Не мисли за това. Краят си ти, а Бог е началото. Като се съединиш с Бога, това е краят. Сега е само началото. Значи човек трябва да вземе последното място, т.е. краят. Всеки трябва да бъде край, омега, а Бог е алфа, т.е. начало. – Аз не искам да бъда опашка. – Най-хубавото нещо е да бъдеш опашка. Опашката движи рибата Колелото, което движи парахода, е отзад. Значи човекът е краят на нещата. Следователно той туря в движение Божествените идеи.
Целта на живота
Утринно Слово от Учителя, държано на 30 април 1933 г., София – Изгрев.
