– „Искам да бъда красива.“ – Защо? – „Не зная, но искам да съм красива, да ме харесват хората.“ – Има смисъл да бъдеш красива, но да не внасяш съблазън в никого. Красивата жена може да съблазни мъжа. – „Има мъже, които устояват на всякаква съблазън.“ – Зависи до каква температура са ги нагрели. Мъжете и жените са като металите, топят се при различни температури. Калаят и оловото се топят при низка температура, желязото и медта се топят при висока температура, а среброто, златото и платината – при още по-висока, около хиляда и над хиляда градуса. Ако красотата може да те разтопи, тя не е за тебе. Потърси друга красота, която не може да те стопи. Някога човек трябва да се стопи, за да се пречисти. – „Добре ли е да съм твърд, да устоявам на всички условия?“ – Добре е, но ако твърдостта ти е хомогенна, свободна от всякакви примеси. Ако има чуждо вещество в тебе, ти трябва да се стопиш. Само така ще се освободиш от него. Всичко можеш да разтопиш, но не и Любовта. Има неща, които и на най-високата температура не се топят. Това са Любовта, Мъдростта и Истината. – „Ама аз се топя.“ – Щом се топиш, ти нямаш любов. Щом се топиш, не си мъдър. Щом се топиш, не си истинолюбив. Това са правила, които трябва да имате предвид. – „За кого се отнасят тези правила?“ – За умния, за онзи, който разбира. Който не разбира Любовта, тя го стопява. – „Какво да се прави тогава?“ – Ще търсиш това, което топли, а не което топи. Това, което топли човека, е обичта. Любовта е за великите, за разумните хора, а обичта – за обикновените. Така гледам аз на нещата и така осмислям живота си. От това гледище аз се примирявам и с живота, и със смъртта. Че се родил някой или умрял, за мене това е безразлично. Аз не съжалявам, че някой умрял. Обаче съжалявам човека, който не разбира живота. Неразбирането на нещата е начало на страданията. И на вас казвам: Радвайте се на всичко. Забогатяваш, радвай се; обедняваш, пак се радвай. Болен си, радвай си; здрав си, радвай се. Че хората говорят лошо за тебе, радвай се; говорят добро, пак се радвай. Като казвам, че трябва да се радвате на всичко, имам предвид съзнателно отнасяне към нещата. Ако се радваш, съзнателно да се радваш. Ако скърбиш, пак съзнателно да скърбиш.
Отворени кранове
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 април 1933 г., София, Изгрев.