Един момък отишъл на сватба в едно село. По пътя го заваляло дъжд. За да не се намокрят дрехите му, той се съблякъл гол. Преди да влезе в селото, той се облякъл в близката гора и продължил пътя си. Попитали го как толкова силен дъжд не го е наквасил. – Вървях много бързо, та дъждът не ме засегна. – Не, той намерил начин да не се накваси. Той скрил истината, не искал да каже, че се е съблякъл гол. Право ли е постъпил като се съблякъл гол? Интересно как му дошло на ум да се съблече, за да не накваси дрехите си. И Адам остана гол, но като сгреши. Знание е нужно на човека, да се пази от греха, както младият човек се запазил от дъжда.
Целта на живота
Утринно Слово от Учителя, държано на 30 април 1933 г., София – Изгрев.
