Боли те ръка. Превържи я и не питай защо те боли. Колкото повече я човъркаш, толкова по-зле за тебе. Ще я превържеш и ще я оставиш да зараства. Ще благодариш на Бога, че не си по-зле, отколкото може да бъде. И като оздравееш, пак ще благодариш на Бога, че си добре. – „Не може ли без рана?“ – Не може. Който е ходил на бойното поле, все е бил раняван. Той се върнал с някакъв отличителен белег, знак на геройство. И Христос, като дойде на земята, опита този закон. И Той не беше свободен, приковаха ръцете Му с гвоздеи. И до днес още Той носи белезите на ръцете и на краката си. Като Го викат да дойде пак на земята, Той поглежда към ръцете и краката си, поглежда към хората и казва: „Ако сте от онези, които още забиват гвоздеи на ръцете и на краката на хората, не дохождам“.
Тогава Той пита учениците си: „Кой от вас не е бил закован на кръста?“ Ако се обади някой, че не е опитал този кръст, него праща на земята. Няма да остане човек, на когото да не забият гвоздеи. Всеки ще мине през Христовия кръст. Където има чук и гвоздеи, там владее човешки порядък. Следователно, ако искате да бъдете хора на новото, на Божественото, откажете се от човешкия порядък, т.е. от вашите чукове и гвоздеи.
Приемане и предаване
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 април 1933 г., София, Изгрев.
