Един богат човек срещнал на пътя си един бедняк, но добър, набожен човек. Богатият решил да му направи едно добро, да му покаже златото в кесията си, да го научи да не се съблазнява от парите. Той отворил кесията си, в която блеснали златните монети. Бедният погледнал към тях и започнал да си мисли: Ех, да имах това злато на разположение! Той се съблазнил от него. За да не се провали, започнал да маха с ръце, да се бори, за да се освободи от изкушението. Вместо да го кали, богатият го поставил на по-голямо изкушение. – Как трябваше да постъпи? – Той трябваше да го направи свой наследник. Така постъпват в Божествения свят. Когато искат да покажат на някого богатството си, те го правят свой наследник, да не го изкушават. Такъв е законът на любовта. Искаш да покажеш на някого колко го обичаш. Каниш го вкъщи, угощаваш го. Това е все едно, да му покажеш богатството си. Не, не му показвай богатството си, не му говори за любовта си към него. Вместо да го повдигнеш, ти ще го изкусиш, ще го поставиш на вътрешна борба. Ако му кажеш колко го обичаш, той ще уповава на тебе и няма да работи. Така ти го поставяш на по-голямо изкушение. Ще кажете, че това е за славата Божия. – За славата Божия е да го направиш наследник. – Какво ще остане за мене? – Ако искаш да остане нещо за тебе, не му говори колко го обичаш и не му показвай богатството си. Щом му кажеш колко го обичаш, ще знаеш, че за тебе нищо няма да остане – той ще ти стане наследник. Колкото и да го обичаш, ще мълчиш.
Вяра и Любов
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 май 1933 г., София – Изгрев.
