Следователно съществата действат върху нас едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с Любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото ние се намираме под две различни влияния. Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък действат с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай човек трябва да разбира дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества. Той трябва да разбира още дали светлината на неговото съзнание в даден случай се дължи на мислите или на чувствата на някои от напредналите същества. Човек сам по себе си е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си, нито своите чувства. Ако той е сам творец на своите мисли и желания, те всякога трябва да бъдат с него. Всъщност така ли е? Понеже човешките мисли и желания се изгубват, напущат човека, това показва, че те идват отнякъде, спират се в човешкия ум и в човешкото сърце временно, и после пак си заминават. Едновременно десет души могат да имат една и съща мисъл или едно и също чувство. Мислите и чувствата търсят условия да се проявят – и дето намерят благоприятни условия, там спират.
Някой ще запита: „Колко време седят у човека тези мисли и чувства?“ Когато човек възприеме една Божествена мисъл и я приложи навреме и правилно, тя ще остане при него за по-дълго време и ще го ползва повече. Не я ли приложи навреме, използва ли я неправилно, тя го напуща. Щом Божествената мисъл се използва правилно, тя оставя копие върху съзнанието на човека, както образът, изложен на светлината, оставя копие върху светлочувствителната плоча на фотографията. Божествената мисъл е по-реална от човека, когото виждаме само външно да се движи, да говори или да върши нещо. Обаче всяка Божествена мисъл става реална за нас, когато тя се приложи. В това отношение силата на Божествените мисли е в приложението им, а не само в усилието, което правим, за да ги приложим. Приложението не е механически закон – то седи във вътрешното знание на човека. Да приложиш една мисъл в живота си, това подразбира да съзнаваш, че тя е вярна, че е време да се приложи, и да нямаш никакво съмнение в нея. Само при това положение ти можеш да приложиш тази мисъл с радост в душата си. Някой казва: „Дали е навременна тази мисъл?“ – Божествените мисли идат всякога навреме – следователно и приложението им е навреме. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, каквато работа и да имате, напуснете я, за да приложите тази мисъл. Приложите ли я, ще видите, че нищо не сте изгубили. А вие какво правите? Щом дойде Божествената мисъл при вас, казвате: „Нека да свърша първо своята работа, че тогава ще се занимавам с тази мисъл.“ Обаче, докато свършите работата си, Божествената мисъл си е отишла. Вашата работа вие всякога можете да я свършите, защото конецът й всякога можете да го прекъсвате и завързвате, но Божествената работа не трябва да се отлага.
Виждане и съзнаване
19 август 1930г., 6 ч., Рила, над лагера при Второто рилско езеро
