Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка любов, се носи добре, но после изстудява. А Божествената Любов отначало е слаба и постепенно се засилва все повече. При Божествената Любов няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на Любовта. Човешката любов е като горене на един огън от дърва, който изгасва. Човешката любов е кратковременна, а Божествената Любов се сравнява с горенето на Слънцето. От друга страна, човешката любов има съвсем други цели. При човешката любов вземат участие низши духове. Всеки, който работи с човешка любов, остава излъган. При Божествената Любов има Чистота. Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората - отношения. При човешката любов има изгаряне, а Божествената има Светлина, при която плодовете зреят. Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на Любовта.
Акордиране на човешката душа - т.1
Боян Боев
