Кое е контрастът на греха? – Доброто. То е среда, в която всичко расте и живее. Да направиш добро, значи, да влезеш в онази среда, в която всичко възраства и оживява. И вятърът помага за растенето. Христос казва; „Вятърът вее, дето ще, и гласът му чуваш, но не знаеш, отде иде.“ Къде се чува гласът на вятъра? – Дето има противоречия. Като среща листа по пътя си, той ги вдига из въздуха. Там се чува неговият глас. Ако вятърът се движи по гладка повърхност, без да среща противодействия, тогава няма да се чува никакъв шум. Защо духа вятърът? – За да събуди заспалите същества, главно растенията. Както майката събужда децата си, така и вятърът – растенията. Вятърът има отношение към умствения свят. Когато той задуха, човек започва да мисли, събужда се от дълбок сън. Ако не се събудиш и не мислиш, ще изпаднеш в илюзиите на живота, като в хипноза. Например, представяш си, че твой приятел ти дава сто хиляди лева. Ти започваш да мечтаеш: Ще си направя една къща, ще я наредя добре – приятно да ми е. Минава известно време, но парите не идват. В дадения случай, печелиш ли нещо? Можеш да си въобразяваш, че някой ти дава сто килограма жито. Представяш си, как ще дадеш няколко килограма жито на една, на втора бедна вдовица и се радваш, че им даваш нещо. Всъщност, даде ли жито на тези вдовици? Къде са те? Знаеш ли имената на тези вдовици? Къде живеят те? Ти не знаеш нито имената им, нито къде живеят. Знаеш само, че си дал нещо на една-две вдовици.
Целият живот на хората се заключава в неопределени неща. От сутрин до вечер те мислят само за непостижими работи. Говори се за любов, за добро, за правда, за всичко, но корените на тези неща са толкова слаби, че най-малкото повяване на вятъра така го заличава, заглажда, като написаното на хартия. Така се заличават и у нас най-хубавите неща, от които остава само един далечен спомен.
Вътрешно послушание
Утринно Слово от Учителя, държано на 30 юли, 1933 г. София. – Изгрев.
