Докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Който живее според тия закони, той никога не петни душата си. Щом своята душа не опетнява, той никога не може да петни душите на своите ближни. Види ли някоя красива мома, той се радва на красотата ù, без да опетни с нещо нейната душа. — "Ама тя го целунала." — Щом е по-слаба, тя може да го целуне. Ако беше по-силна от него, тя няма право да пристъпва към него. Закон е: слабият всякога пристъпва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си, от последното нищо няма да излезе. Първо детето трябва да пристъпва към баща си. После и бащата може да пристъпи към детето си. Дете, което първо пристъпва към баща си, да го целуне и погали, е на прав път. От това дете велик човек ще стане. Като живее по този начин, човек ще изработи в себе си онази вътрешна чистота, към която душата му се стреми. Не живее ли така, той изпада в механическите условия на живота, които водят към грях. Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал. Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. Дето влезе, той разнася своето благоухание. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения повдигат хората, физическите ги събарят.
Правилни връзки
ООК, 4 септември 1929 г., София — Изгрев.
