Човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек, първо, трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после, към себе си и своя ближен.