Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после.

При сегашните бомбардировки хората дадоха достъп на различни слухове. Дойде един познат при мене и ми каза: Нашите свалили 30 неприятелски самолети. След него дойде друг, който донесе официално съобщение, че нашите свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не са едно и също. Някои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за неща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпреки това, ни бомбардират, каква молитва е моята? Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Ако българинът иска да стане човек, готов ли е да даде сърцето си на Бога? Готови ли са българите да направят всичко, каквото Бог им каже? Не говорете за неща, които не знаете и които не са станали. Аз ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизам вън от града. Някое цвете има силен аромат. Аз се отдалечавам от него. – Защо? – Искам да намеря крайния предел, додето стига уханието на това цвете. Ако се приближавам до някое цвете, искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората, аз се приближавам към Бога, за да кажа нуждите на тия хора. Значи, искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после. В тоя смисъл, отдалечаването и възприемането имат една и съща крайна цел – даването. Като се приближавам към Бога, приемам нещо; като се отдалечавам от хората, работя. Това означава излизане от къщата и влизане в къщата. Излизането е едно нещо, влизането – друго.

Най-великата наука,
УС - София, 12.12.1943г.