Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях.

Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. – Защо е необходимо хората да си прощават? – За да възстановят връзките помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи греховете на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората те днес прощават и заличават дълговете си, на другия ден отново ги изнасят на лице. Какво се ползва човек, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грешките на миналото си, или на младините си. Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях. – Все трябва човек да поплаче за погрешките си. – Няма защо да плаче. Плачът означава слабост. Той не разрешава задачите на човека. Като плаче, човек несъзнателно търси помощ от някого. Въпреки това, и най-силните и велики хора поне един път в живота си са плакали, търсили са помощ от някъде.

Аксиома на живота / Една аксиома,
ООК - София, 8.5.1929г.