Особено ученикът трябва да води спартански живот.

Не търсете лесния път. Особено ученикът трябва да води спартански живот, да не се плаши от мъчнотиите в живота. Когато попадне в някоя гора, човек не трябва да търси други удобства, освен тези, които Природата му предлага. В този случай той трябва да вземе пример от птиците. Както птиците правят гнездата си от мъх, шума и клончета, така и човек може да събере мъх, шума и храсти и да си направи легло за нощуване. Съвременните хора са недоволни от условията, в които живеят, и ако нямат меко, удобно легло, те се оплакват, че са спали на голи дъски. Нищо лошо няма в дъските, но ако човек спи на дъсчено легло, за предпочитане е леглото му да бъде от чамови дъски. Чамът придава духовност на човека. Когато ученикът сгреши нещо, той трябва да спи няколко вечери на чамово легло. Щом изправи погрешката си, той може да смени леглото си. И без да е сгрешил, добре е от време на време да спи на чамови дъски. Които търсят удобства в живота, те си правят пухов юрган, пухов дюшек, за да им е меко и топло. Други пък правят юрганите и дюшеците си от вълна. Пухът и вълната като удобства са за онези хора, които обичат да си угаждат. Ученикът трябва да гледа на живота сериозно. Той трябва да държи съзнанието си винаги будно, да не греши. Когато сгреши, трябва да приложи някакъв метод за изправяне на погрешката си. Добре е в такъв случай да спи няколко вечери на борови дъски, без възглавница, за да се свърже с бора, да приеме някои от неговите качества. Като се свърже с бора, той ще разбере неговия живот, условията, при които се е развивал и е живял. Борът внася импулс в човека да расте нагоре. Същевременно той смекчава неговия характер. Борът е голям идеалист, а дъбът – материалист. Като спи върху борови дъски, човек се калява. Добре е в едно отношение човек да бъде спартанец, а в друго – изнежен. Голямата изнеженост се наказва от Природата. Тя изопачава човешкия характер. Мнозина смесват мекотата с изнежеността. – Не, голяма е разликата между мекота и изнеженост. Мекотата е качество на човешкия Дух.

Микроскопическите добрини,
МОК - София, 14.2.1926г.