Ако вие като хора не си съчувствате, не може да става въпрос за съчувствие към животните и растенията.

Като ученици вие трябва да се спирате върху малките, върху микроскопическите си прояви, да се наблюдавате, да контролирате волята си, да видите как постъпвате. От всички се изисква крайна деликатност, като се започне от най-малките, та до най-големите ви прояви. Вие трябва да се вглеждате едни в други, да си помагате, да вземате участие в мъчнотиите си. Някои са съвършено безучастни към страданията на ближните си. Минават – заминават покрай тях, като че не ги виждат. Ако вие като хора не си съчувствате, не може да става въпрос за съчувствие към животните и растенията. Някой минава покрай няколко деца и вижда, че те си играят с една птичка, измъчват я. Той спира пред тях, поглежда ги, засмива се и си заминава. Той казва: „Птичка е това!“ Значи щом е птичка, може да се измъчва. – Не, който е милосърден и състрадателен, той ще се спре пред децата, ще им даде няколко лева за птичката, ще я тури в джоба си и след малко ще я пусне на свобода. Следователно страданията и мъчнотиите, които човек преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за да го измъчват.

Микроскопическите добрини,
МОК - София, 14.2.1926г.