Светлината на ума и топлината на сърцето никога не трябва да се прекъсват.

Когато момък, за пръв път, се влюбва в някоя мома, той й пише любовно писмо, с което й благовествува. Обаче, второ писмо, по никой начин, не трябва да й пише. Напише ли й второ писмо, той туря кръст на своята любов. Второто, третото любовни писма показват, че в мисълта на този момък липсва последователност, липсва прогресивност. Казвате: Нима огън се пали само с една клечка кибрит? – Да, огън се пали само с една клечка. Щом употребиш една клечка кибрит за огъня, от втората клечка няма нужда. Достатъчно е, огънят да се запали. Като се запали веднъж, след това трябва само да се духа. Духайте дотогава, докато огънят се разгори добре. Духането на огъня представя постоянство на мисълта. Щом огънят се разгори, трябва да го изнесете вън, да изгорят отровните газове и след това, може да се внесе в стаята. Как палят огън някои хора? Те драснат една клечка кибрит, но тя изгасне, не може да запали огъня. Драснат втора, трета, четвърта клечка, но огънят все още не се запалва. Ядосани, те хвърлят кибрита настрана и казват: Този кибрит не струва, долнокачествен е, трябва да се вземе друг. Наистина, има някъде вина в незапалването на огъня, но дали е в кибрита, или в самия човек, това е важно да се знае. Следователно, за запалване огъня на сърцето, трябва да се употреби само една клечка. Щом огънят на сърцето се запали, той трябва да се духа, да се разпалва и да не престава да гори. Човек трябва да държи в себе си само една мисъл, едно чувство, една дума, които постоянно да се духат, за да се усилва светлината и топлината им. Силата на огъня не седи в бързото му и буйно горене, но в неговото непрестанно горене. Светлината на ума и топлината на сърцето никога не трябва да се прекъсват. Горенето е процес, при който се отделя светлина и топлина. Ето защо, докато умът на човека свети и сърцето му изпуща топлина, ние казваме, че той е жив. Щом умът му престава да свети и сърцето му престава да отделя топлина, той е мъртъв. Когато престане да мисли, човек слиза в областта на животните. Като животно, той работи с животинския, с обективния ум, който няма големи постижения.

Светлият кръг,
МОК - София, 15.5.1927г.