Според мене, думите "повръщане" и „одумване" са синоними. Както преяждането разстройва стомаха, така лошите и нечисти чувства разстройват сърцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизат в сърцето ви, нито да излизат от него отрицателни чувства. Защо трябва да се одумвате едни-други? Влезе ли някое отрицателно чувство в сърцето ви, веднага го повърнете назад. Някой ял развалена храна и тръгва от къща на къща, да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не разправя за себе си, ще говори за своите близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда, да разправяте на другите, какво сте яли. Не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм. Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна. От една врата ще приемаш, от друга ще изхвърляш. Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви думи. Затова е казано в Писанието: „За всяка празна дума ще давате отчет”. Същото се отнася до мислите, чувствата и постъпките на човека. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура – светии, ангели, арахангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му. Един ден, той ще отговаря за всичко, което е допуснал в себе си.