Страданието именно осмисля радостта.

Съвременните хора се страхуват от страданията и се стремят да ги избегнат. Те не знаят, че живот без страдания и без радости е живот на малките камъчета, които съставят скалата. Какво щяха да научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата? – Те нямаше да научат нищо. Само едно щяха да имат – спокойствие. Обаче състоянието на покой е временно: то не може да продължи много. Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън. Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата. Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.

Микроскопическите добрини,
МОК - София, 14.2.1926г.