Дойде някой при мене и казва: „Знаеш ли колко страдам?“ – Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са подтик, чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи. На другата година отново израсте, но той пак го отчупи. Така продължава човек, докато най-после се умори да го чупи и го оставя вече свободно да расте. Няма случай в живота, когато Божественото е спряло своето развитие. Кога и да е, то ще израсте, но ще закъснее в развитието си. На Изгрев имаше едно малко, слабо дръвче, което едва беше израсло. То беше на път, където минаваха всички: този го стъпче, онзи го стъпче, така не можеше да расте свободно. Най-после му се даде възможност да израсте. Мястото му не било добро, трябвало да се извади оттам. Оставете дръвчето да си расте свободно. То не иска да умре и казва: „Ако на Изгрев не мога да израсна, къде на друго място ще израсна?“ – „Какво да правим с това дръвче?“ – Елате, ще ви кажа какво да правите. Вземете няколко колчета, забийте ги около дръвчето, съединете ги с тел и ще видите какво ще стане. Щом престанаха да стъпват върху дръвчето, в скоро време то се съживи и започна да расте. – „Не е на добро място посадено.“ – Според хората някои неща не са на мястото си, но според Бога са точно на място поставени.
Новата песен
ООК, 25 януари 1933 г.
